
Като малки деца винаги ни е било интересно какво правят мама и тате, когато
не са с нас. За съжаление, има само един отговор – работят. А когато не
работят и искат да си починат, се занимават с нас.
Сигурно си мислите, че всички хора – млади и стари, бебета и деца – живеем в
един свят, но според мен не е така и сега ще ви го докажа. Най-вероятно всеки
е мислил възрастните за скучни, досадни и несправедливи с техните правила,
заповеди и забрани. На мен ми се е случвало често. Ние, децата, мислим за
игра, забава и куп други неща, вмест о да си напишем домашното и да си
подредим стаята.
А бебетата? Всъщност не знаем какво мислят те, по простата причина, че те
живеят в различен свят от този, в който сме били на 5 години, на 10 години и
например сега, когато авторите на тази статия са вече възрастни хора. Сигурна
съм, че и аз съм била в този прекрасен бебешки свят, но за съжаление, не
помня, както и възрастните не помнят, че са били деца.
За да може на нас, децата, да ни е по-лесно, трябва да подсещаме възрастните
какво е да си дете. Защото дори и на 18 години ти все още си дете на мама и
тате, и ако не им докажеш, че си отговорен, никога няма да станеш възрастен
за тях.
Направихме малко проучване, с което да разберем дали изкуственият интелект
може да различи света на децата и света на възрастните. А ето и неговият
отговор:
Въпрос: Можеш ли да различиш света на децата от този на възрастните?
И сега тук ще си кажете: „Тези не могат една статия да напишат без изкуствен
интеле кт.“ Може и да не можем, може и да можем. Това, което вие четете в
момента, няма как да знаете дали е написано от човек или от робот, ако не го
проверите. Само да кажа, че не всеки сайт за проверка на изкуствен интелект е
верен. В единия ще излезе 90% написано от човек, а в друг сайт – 60%
написано от изкуствен интелект.
Отговорът: Светът на децата и този на възрастните често се различават по
възприятия, емоции и начин на живот. За децата светът е пълен с чудеса и игри,
където всичко се изживява тук и сега, без тежестта на бъдещето. Те изразяват
емоциите си свободно и без притеснения, мечтаят смело и без ограничения.
Възрастните, от друга страна, възприемат света през призмата на опита и
отговорностите, които носят. За тях времето е структурирано, а целите –
реалистични. Те често сдържат емоциите си и планират бъдещето, което
понякога ограничава спонтанността и детското им чувство за свобода. Въпреки
това, всеки възрастен пази частица от детето в себе си, която придава цвят и
вдъхновение на ежедневието му.
В заключение на тази статия мога да кажа, че светът, в който живеем ние, почти
възрастни, е еднообразен, ако правим едно и също нещо всеки ден. Но ако
бъдем като децата – креативни, можем да имаме един пълноценен живот с
детски мотиви понякога.
„Във всеки възрастен живее едно дете, което се стреми да играе и мечтае.
Нашата задача е да не позволим на тежестта на отговорностите да потисне този
детски дух.“ — Габриел Гарсия Маркес