Вера Стефанова-,,Заслужилият гражданин на Плевен"

Източник: https://spiritofpleven.com/napusna-ni-dalgogodishnata-zhurnalistka-i-pisatelka-vera-stefanova/

Вера Стефанова е родена на 28.11.1939 година в село Паскалевец, община Павликени. През целия си живот се отдава на писането, завърша българска филология и работи като един от най-уважаваните журналисти. Сама създава вестника ,,Септемврийска победа", а по-късно идва и неговият наследник- вестник ,,Посоки". Автор е на стотици есета, репортажи, литературни и театрални статии, които изграждат богатата, българската и книжовна култура. 

Друг интересен факт за нея е свързан с дългите й години работа като художествен ръководител на литературния клуб ,,Пулс” в Плевен, който е дал значителни имена не само в регионалната, но и в националната ни съвременна литература. Автор е на поетичните книги “Безсънно небе” и ,,Есенни брегове”. През 2008 година, заслужено е удостоена с призива ,,Заслужил гражданин на Плевен” за приноса си в развитието на културния живот на града и региона като дългогодишен журналист, литератор, редактор и активен участник в създаването на трайни духовни ценности. 

Източник: https://plevenzapleven.bg/blog/2021/01/05/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-255251/

Умира на 5.01.21г., оставяйки своя отпечатък, чрез написаните си стихотворения, в които най-често изразяваше това, което я впечатлява и това, което със сигурност ще въздейства.

●Родната, творческата и литературната връзка с Вера Стефанова● 

В този абзац ще отдадем за първи път едно по-специално внимание върху избраната от нас личност като добавим аспект, свързан с допира до нея от погледа на връзката баба-внучка. 

„Това е един от хората с най-доброто сърце и чиста душа, с който съм имала честта да общувам и получавам опит. Именно заради нея имам желанието за писане и с това да се занимавам с литература и творчество. Творческия свят и словото бяха нейния начин да изрази това, което мисли и някак винаги намираше правилните думи, с които да разчувства. 

Макар и сега да не е сред нас, ние винаги ще я помним като майка, баба, учител и колега, който успяваше винаги да вдъхнови и да върне усмивката на лицата. Нейните стихосбирки, картички, послания се съхраняват, заедно със светлия спомен за нея - като добър, честен и културно извисен човек.“

Надяваме се този пример да достигне до повече хора като пример за подражаване. Да се постига всичко с добро, чисто намерение и любов към това, което правим. Тази жена е постигнала много - с труд и всеотдайност. Нека се вдъхновим от нейната история с добро.